 |
| Хората с увреждания са мотивирани да се представят добре, за да докажат своите способности. Снимка: Pexels |
Много хора с увреждания предпочитат да работят по граждански договор, вместо на трудов. Основната причина за това е, че при сключване на трудов договор процентът им на инвалидност, определен от ТЕЛК, често бива намаляван. Това е едно от заключенията в изследване, представено пред социалната комисия от Теодора Ангелова – ръководител на парламентарния изследователски център.
Според участниците в проучването, процесът по наемане и задържане на работа може да се облекчи чрез допълнителни стимули за работодателите. Те настояват и за разработване на дългосрочни и устойчиви програми, тъй като съществуващите към момента не осигуряват достатъчна стабилност.
Друг сериозен проблем е, че част от работодателите възприемат уврежданията като пречка за ефективна работа. Това води до дискриминация при наемането, както и до трудности при интеграцията в колектива. Много от хората с увреждания споделят, че не се чувстват равнопоставени на работното си място, което ги демотивира и ги кара да се чувстват недооценени.
Ангелова подчертава, че броят на хората с увреждания нараства и в бъдеще те ще заемат значителен дял от трудовия пазар, което налага необходимостта от активна интеграция.
Въпреки че повечето работодатели и институции проявяват разбиране, има случаи на преждевременно прекратяване на трудови взаимоотношения. Някои служители са били наети чрез държавни програми, но веднага след края на програмата са били освободени.
По думите на Ангелова, хората с увреждания са мотивирани да се представят добре, за да докажат своите способности и да бъдат конкурентни на пазара на труда. Това е положителен фактор и за работодателите, които са по-склонни да ги включат в екипа си.
Финансовите облекчения, като субсидии и данъчни преференции, не са водещият мотив за наемането им. По-съществен проблем представлява самото освобождаване на хора с увреждания от работа, което работодателите определят като прекалено тромав процес. Допълнително затруднение създава липсата на координация между институциите и отсъствието на ясно определени правила и единен източник на информация.
Някои фирми признават, че не са информирани за съществуващите държавни програми за насърчаване на заетостта сред хората с увреждания. Те посочват и трудности при ориентиране в огромното количество информация.
Според Ангелова, за да се насърчи по-широкото включване на хора с увреждания в работната сила, е необходимо да се подобри достъпът до адаптирани работни условия, да се ускори процесът на обучение и преквалификация, както и да се развие инфраструктурата в различни региони.
Изследването е обхванало 480 работодатели и 443 души с увреждания, като данните са събрани чрез преки анкети в сътрудничество с Агенцията по заетостта и бюрата по труда.