 |
| В Конвенцията за правата на хората с увреждания е посочен достъпът до информация, комуникация и образование. Снимка: Фондация Асист |
Подкаст на БНР по темата
Над 100 000 деца и възрастни в България срещат трудности в комуникацията и изказа. Това включва хора с ДЦП, аутизъм, афазия, деменция, интелектуални затруднения и други състояния. Допълващата и алтернативна комуникация (ДАК) помага на стотици хиляди невербални хора по света да се изразяват и да се развиват.
"Това е изключително важна тема, защото засяга много хора, които не могат да говорят или не могат да го правят достатъчно ефективно. Допълващата и алтернативна комуникация включва технологии, софтуер, синтезирани гласове, които заместват говоренето. За хора с двигателни проблеми съществуват средства за достъп, като контрол чрез поглед и други технологии", поясни пред БНР проф. Морис Гринберг, председател на организационния комитет и на Фондация "АСИСТ – Помагащи технологии".
Според него, възможностите на тези технологии са много широки. За децата съществуват стандартизирани речници с картинки, а за възрастните са предвидени решения като разговорници с предсказващи функции.
"Средствата за контрол чрез поглед са значително напреднали в момента. Всъщност погледът на човек може да се използва като мишка – ако погледът остане на дадено място, се извършва клик или двоен клик, точно както при мишката", допълни той.
В Конвенцията за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана и от България, е посочен достъпът до информация, комуникация и образование, включително чрез допълваща и алтернативна комуникация, което прави тези средства част от основните права на хората с увреждания, подчерта проф. Гринберг.
"Тези технологии са специализирани и не са евтини, но не са и не поносими", добави той.
В развитите държави тези системи се финансират от правителството и се предоставят на нуждаещите се възможно най-скоро, сподели още проф. Гринберг в предаването "Хоризонт до обед".
"Това е 'гласът' на човек, който не може да бъде лишен от него. Всеки трябва да има право да комуникира, когато иска. В България тези средства не се финансират и не са включени в списъка с помощни технологии. Надяваме се това да се промени, защото става въпрос за хиляди хора. В момента те се използват в образователната система", каза той.
Проф. Гринберг обясни, че тези технологии се използват в центровете за специализирана образователна подкрепа и в регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование. В новата версия на Наредбата за приобщаващото образование се включва задължителното използване на ДАК, а Министерството на образованието се ангажира да осигури тези системи за всяко училище с нуждаещи се ученици.
"Това е важна стъпка напред. Но остава въпросът за осигуряването на лични системи за семействата", посочи той.
В България обаче няма много специалисти, обучени за работа със системите за допълваща и алтернативна комуникация, добави още проф. Морис Гринберг.