 |
| На снимката (от ляво надясно): Джералдин Боланд (съпруга на Шеймъс Боланд), лекторът по динамика на AI Морел Фурман - бивш представител на Boeing за Балканите и Централна Европа и сътрудник на Глобалното движение за хората с увреждания, председателят на групата „Организации на гражданското общество" в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) Шеймъс Боланд, президентът на КТ "Подкрепа" и член на Надзорния съвет на НОИ доц. Димитър Манолов, посланикът на Ирландия Катрин Банън, Зорница Русинова, Български икономически социален съвет. Снимка: Милена Стойкова/БТА |
Предизвикателствата на изкуствения интелект (ИИ) за хората с увреждания – това беше обсъдено от експерти по време на дискусия в София на тема „Хората с увреждания и напредъкът на новите технологии – възможности, заплахи и бъдещи насоки“.
Събитието бе организирано от Глобалното движение на хора с увреждания. Според някои участници ИИ може да бъде полезен за тези, които се нуждаят от помощ в ежедневието си, но може също така да има и отрицателен ефект, особено в сферата на трудовия пазар. Централна част на дискусията беше въпросът как хората с увреждания могат да бъдат ценен ресурс в икономическата среда. Участниците изразиха мнение, че тези хора са трудолюбиви и амбициозни и могат да допринесат за икономиката.
В Европейския съюз само 50,8% от хората с увреждания са заети, в сравнение с 75% от тези без увреждания, отбеляза председателят на групата „Организации на гражданското общество" в Европейския икономически и социален комитет Шеймъс Боланд. Той сподели, че има опит в намирането на истинска трудова заетост за хората с увреждания, затова смята, че действителността е по-различна от написаните политики от европейските институции, включително одобрения пакет за насърчаване на заетостта на хората с увреждания, приет през 2022 г. от Европейската комисия.
По отношение на новите технологии експертът подчерта, че трябва да се внимава как ИИ ще влияе на хората с увреждания и дали те няма да бъдат неблагоприятно засегнати. Той посочи, че алгоритмите на ИИ могат да се окажат вредни за тези граждани, ако например ги изключат от обяви за работа. ИИ може да бъде полезен, но съществуват и рискове, и ние трябва да се уверим, че той няма да бъде дискриминационен, добави Боланд. Работодателите, властите и синдикатите трябва да сътрудничат за премахване на бариерите пред трудовата заетост на хората с увреждания, допълни той.
„Стремим се да помагаме колкото можем“, заяви президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Според него, ИИ може да ни вдъхнови, но също така може да ни застраши. Той е на мнение, че тази технология не може да прояви емоции, етика и морал, каквито проявяват хората.
„Важно е работното място да бъде приобщаващо“, подчерта посланикът на Ирландия в България Катрин Банън. Тя разказа, че като служител в паспортната служба в родината си преди години е работила с няколко души с увреден слух. Те комуникирали помежду си на жестов език, а останалите – на английски. Когато осъзнали, че всъщност не комуникират заедно, решили да посещават курсове по жестов език. След няколко месеца успели да кажат „Здравей“ и „Как си“ на колегите си с увреждане. Според нея, трябва да питаме хората с увреждания какво им е необходимо и как можем да им съдействаме.
„При ускореното развитие на технологиите може да се стигне до разделение между хората“, смята Морел Фурман, бивш представител на Boeing за Балканите и Централна Европа и сътрудник на Глобалното движение на хора с увреждания. Той изрази надежда, че иновациите няма да изключат хората с увреждания. Най-важното трябва да бъде достъпността, добави Фурман.
„Политиците и обществото все още дължат много на хората с увреждания в България“, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова. Тя обяви, че ще подготвят становище, което ще бъде оценка на Закона за социалните услуги, който трябва да осигури по-добър достъп до социалния и икономически живот на хората с увреждания. Русинова добави, че предстои анализ на въздействието на изкуствения интелект върху трудовия пазар, включително рисковете за заетостта и правата на хората.
„Трябва да се учим да живеем заедно и да си помагаме, независимо от различията ни“, заяви Ваня Кастрева, началник на Регионалното управление на образованието – София град.
Форумът беше открит от Иван Карагьозов от Глобалното движение на хора с увреждания и Диана Инджова от Центъра за психологически изследвания.