 |
| Най-добре е, при всяко съмнение, да се извърши скрининг за проверка на слуха на детето. Снимка: Zdraveto.com |
Ръководителят на Референтния център за диагностика и лечение на слухови заболявания към УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ проф. д-р Диана Попова предостави препоръки на родителите относно начините за откриване на възможни проблеми със слуха при децата. Специалистът обясни основните причини за нарушенията на слуха в ранна детска възраст и как родителите могат да разпознаят признаците, че детето им изпитва трудности със слуха.
Ако бебе има вродено слухово увреждане, то обикновено се установява по време на задължителния скрининг в родилния дом. Възможно е обаче детето да се роди със здрав слух, а с времето да възникне намаление в слуховата му способност, уточни проф. Диана Попова, цитирана от БНР.
През първите 2-3 месеца от живота на детето е много трудно родителите да установят дали има проблем със слуха.
След третия месец обаче те трябва да бъдат внимателни към следните признаци:
- Реагира ли детето на звуци;
- Разпознава ли гласовете на своите родители;
- Успокоява ли се от гласа на майката, с която прекарва най-много време.
Най-добре е, при всяко съмнение, да се извърши скрининг за проверка на слуха на детето.
Такъв скрининг е препоръчителен и ако:
- В семейството има лице с увреден слух или без слух;
- Ако е възникнал инцидент по време на раждането (например асфикция);
- Ако детето е претърпяло вътреболнична инфекция в родилното отделение;
- Ако детето е родено недоносено и с по-ниско тегло;
- Ако е било в инкубатор след раждането.
В тези случаи е необходимо да се следи слуха на детето не само в началото на живота, но и по-късно.
Най-честото намаление на слуха при децата се дължи на инфекции, когато те започнат да посещават детска градина или ясла. Появяват се симптоми, свързани с третата сливица, като затруднено дишане и хъркане, но този проблем обикновено е временен и децата започват да говорят. Ако обаче дете на възраст около година и половина или две не разпознава речта на околните и не реагира, това може да означава, че има увреждане на вътрешното ухо.
Лекарите преценяват степента на увреждането и решават какви да бъдат следващите стъпки. При частично увреждане се препоръчва използването на слухови апарати и подлагане на рехабилитация. Когато обаче загубата на слуха е пълна и слуховите апарати не помагат, тогава се прибягва до кохлеарна имплантация, поясни проф. Попова. Най-важното е родителите да знаят, че имплантът осигурява развитие на централната нервна система. Детето може да започне да говори и да се развива нормално. Ако не се предостави необходимата помощ навреме, каквото и да предложи медицината, то няма да бъде полезно, тъй като централната нервна система се развива най-добре през първите години от живота, добави тя.
Стандартът, който се спазва в България, е до 3-5 месечна възраст да се установи проблемът и да се поставят слухови апарати, а на около една година да се извърши кохлеарна имплантация, за да не се запомни от детето загубата на слуха.
Около 2 до 3 на 1000 деца се раждат с частична или пълна загуба на слуха, а не лекуваното увреждане води до забавяне в развитието на речта и комуникационните умения, припомнят от Университетската болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“, където се намира референтният център за диагностика и лечение на слухови заболявания. Те съобщиха за „зелен коридор“ за изследвания на деца до 3-годишна възраст, които може да имат намален или липсващ слух.
За да се проведат специализирани изследвания в УНГ клиниката на ИСУЛ, родителите трябва да запишат час чрез сайта на болницата. Препоръчително е семейството да предвиди поне един ден за тези изследвания, отбеляза проф. Попова.