 |
| Политическите обещания и стратегии на Министерството на здравеопазването не решават основните проблеми в системата на ТЕЛК. Снимка: Мариана Емилова |
Подкаст на БНР по темата
Реформите в системата за ТЕЛК, функционирането на Лекарските консултативни комисии при издаване на временни болнични, нововъведенията и проблемите при подаване на медицинската документация, както и въпросът дали може да се осъществи контрол върху достоверността на здравната информация в тези документи, са основните теми в този епизод на подкаста на БНР „В центъра на системата“.
Системата за освидетелстване и преосвидетелстване
„Процесът на освидетелстване и преосвидетелстване, който удостоверява наличието на временна или постоянна неработоспособност, е част от по-голямата картина на здравеопазването, което, за съжаление, е в изключително трудно положение“, споделя адвокат Калина Михайлова в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
„Здравеопазването среща много трудности както на политическо, така и на юридическо ниво. Проблемите се задълбочават, когато се разглеждат отделни части от системата без цялостен подход, което води до трудности и сериозни пречки в ежедневието на пациентите и лицата с трайно намалена работоспособност. За съжаление, липсва глобално разглеждане на въпросите“, добавя тя.
Националната здравна стратегия до 2030 г. не предвижда конкретни мерки за решаване на проблемите на лицата с трайна или временна неработоспособност. Въпреки че една от целите на Министерството на здравеопазването е поставянето на пациента в центъра на системата, това изразяване е станало прекомерно използвано и е загубило своята стойност. Михайлова подчертава, че промените се извършват „на парче“, без да се отчита общата картина, което не води до съществени подобрения нито за лекарите, нито за пациентите.
Системата „Една крачка напред – две назад“
„Политическите обещания и стратегии на Министерството на здравеопазването не решават основните проблеми в системата на ТЕЛК. Лицата с трайно намалена работоспособност страдат не само от здравословните си проблеми, но и от ограниченията на трудовия пазар“, обяснява Михайлова. Важно е социалното министерство да ангажира работодателите да наемат лица с ТЕЛК. Но често работодателите се въздържат от такива назначения поради закрилата, която Кодексът на труда предоставя на тези работници, без да им се обяснят ползите и начините за изграждане на вътрешна политика, която да ги включва.
Промяна в Правилника за организация на работата на органите на медицинската експертиза
„Има положителна промяна в Правилника, която задължава Регионалните картотеки на медицинската експертиза (РКМЕ) и РЗИ да уведомяват работодателите за наличието на издадено ТЕЛК решение на техни служители. Това гарантира прозрачност и информираност на работодателите, което е важна стъпка напред“, коментира Михайлова.
Подаването на документи за ТЕЛК
„Дигитализацията на здравеопазването е необходима за подобряване на прозрачността, но процесът на автоматизация на системата не е напълно реализиран. Въпреки че е възможно подаването на документи електронно, работата с електронен подпис не е достъпна за всички пациенти, особено за тези с увреждания. Нужно е обучение и намалена цена на подписа за тези пациенти“, обяснява Михайлова. Тя също така подчертава, че пациентите трябва да бъдат добре информирани за начините да получат достъп до медицинските си досиета.
Лекарските консултативни комисии и нарушенията
„Лечебните заведения са задължени да подават информация за Лекарските консултативни комисии (ЛКК), които издават болнични за по-дълъг период. За съжаление, в много случаи ЛКК, които не са утвърдени от РЗИ, издават болнични листове, което е нарушение и води до невалидни медицински документи“, отбелязва Михайлова.
Освидетелстване по документи
„Практиката на освидетелстване само по документи остава широко разпространена, въпреки промените в системата. Това ограничава реалната оценка на състоянието на пациента и може да доведе до изкривяване на информацията, което води до по-малка достоверност на медицинските документи“, заключава адвокатът.
Откъде идват пробойните в системата
„ТЕЛК комисии се създават само в държавни и общински болници, но кадрите, които участват в тях, са недостатъчни и неравномерно разпределени. Заплащането на тези лекари трябва да бъде адекватно, за да се гарантира качествено обслужване“, подчертава Михайлова.
Жалби от гражданите
„Жалбите на пациентите обикновено са свързани с забавяне на освидетелстването, намален процент инвалидност или неправилно определени условия за помощ. Много често тези пациенти живеят в бедност и се намират в уязвима ситуация“, споделя Михайлова.
По-бързо ли се издават решенията днес?
„На този етап все още не. Промените в системата са нови, и докато те бъдат утвърдени, е необходимо време и повече комуникация с пациентите“, заключава тя.
Къде е пациентът в здравната система?
„Здравословното състояние на пациента трябва да бъде оценявано в контекста на неговата способност да работи и да се осигурява. Важно е да се стимулират тези лица да се върнат на трудовия пазар, като им се предостави подходящо възнаграждение, което да е в съответствие със състоянието им“, завършва адвокат Михайлова.