 |
| Дори да не свързвате болестните симптоми, които усещате, с инфаркт, разумно е да се консултирате с лекар. Снимка: Pexels |
Нашите читатели са добре запознати с основните признаци на инфаркт (миокарден) – натискаща болка в гърдите, силна умора, студена пот; задух, посинели устни. Понякога обаче увреждането на част от сърдечната тъкан преминава с атипични или почти липсващи симптоми.
Такъв инфаркт в медицината се нарича "тих", но той не е по-малко опасен от класическия сърдечен удар. Повече информация за сигналите на инфаркт, които могат да останат незабелязани, може да откриете в този текст.
Признаци за инфаркт, които обикновено се пренебрегват:
- Натиск в гърдите, без усещане за болка;
- Леко стягане в гърдите;
- Болка в челюстта, шията, ръката или гърба;
- Изтръпване и дискомфорт в други части на тялото;
- Киселини в стомаха;
- Гадене;
- Повръщане;
- Задух при нормални ежедневни активности;
- Неприятна умора;
- Замайване;
- Въртене на главата;
- Тревожност.
Често хората усещат, че нещо не е наред с тях, но не искат да повярват, че тези симптоми може да бъдат сигнал за инфаркт. Те или напълно игнорират симптомите си, или ги обясняват с друг проблем.
Как интерпретираме различните признаци на инфаркт?
Повечето от изброените симптоми на инфаркт са характерни и за ИБС (исхемична болест на сърцето). Все пак, болката в гърдите е различна. При ИБС болката обикновено се облекчава след спиране на физическата активност и почивка. При инфаркт натискът в гърдите е постоянен.
Изброените оплаквания могат да бъдат разглеждани и като резултат от настинка, грип, мускулно възпаление, лошо храносмилане, стрес и др. По-рядко същите симптоми се възприемат като резултат от внушение или дори хипохондрия.
Истинските хипохондрици обаче не пренебрегват неприятните си усещания, а се фокусират върху тях и постоянно търсят медицинска помощ, консултирайки се с различни специалисти, за да се уверят, че не са сериозно болни.
Какви изменения настъпват при тих сърдечен удар?
Дори при слаби симптоми, при така наречения тих инцидент, както и при проявен инфаркт, настъпва спиране на кръвоснабдяването на част от миокарда поради блокиране или намален приток на кръв в коронарните съдове. Това води до неблагоприятни и понякога сериозни последствия.
Ако обаче пострадалият получи медицинска помощ в първите часове (най-добре – в първите 90 минути) след началото на инцидента, увредената зона може да бъде ограничена, което е ключово за предотвратяване на сърдечна недостатъчност или фатален край.
Фактори, които увеличават риска от тих сърдечен удар
Дори да не свързвате болестните симптоми, които усещате, с инфаркт, разумно е да се консултирате с лекар, ако:
- Имате роднина с проблеми със сърцето;
- Възрастта ви е над 45 години (за мъже) и над 55 години (за жени);
- Водите заседнал начин на живот;
- Не се храните здравословно;
- Злоупотребявате с алкохол, тютюн или наркотични вещества.
Консултация с лекар е препоръчителна и при хронични заболявания като:
- Високо кръвно налягане (над 139/89 mmHg);
- Висок лош холестерол (над 100 mg/dL за възрастни с доказан риск от сърдечно-съдови заболявания);
- Висока кръвна захар (над 126 mg/dL на гладно и над 200 mg/dL при глюкозен тест);
- Наднормено тегло (ИТМ между 25 и 29,9 kg/m2);
- Затлъстяване (ИТМ над 30 kg/m2).
Тези условия увеличават риска от инфаркт.
Какво се прави при съмнение за тих инфаркт?
Индикациите за състоянието се базират на измерването на пулса, който при инфаркт се ускорява (над 100 удара в минута) или е неравномерен.
Признаци са и необичайни звуци в белите дробове.
При бързо потърсена медицинска помощ (на телефон 112) и диагностициране на инфаркт, се прилагат следните методи:
Електрокардиография (ЕКГ). С тази процедура се измерва електрическата активност на сърцето. Въпреки че при тих инфаркт може да няма очевидни симптоми, промените в ЕКГ обикновено показват нарушения в сърдечната активност, което сочи към инфаркт.
Импулсна оксиметрия. Тази процедура измерва кислородната наситеност в кръвта. За целта се използва малко устройство, наречено оксиметър. Ако наситеността на кислорода е под нормата (под 95%), това може да е сигнал за сърдечно-съдови или дихателни проблеми.
Кръвен тест за тропонин. Тропонинът е протеин, който се освобождава в кръвта при увреждане на миокарда. Дори да няма симптоми, повишените нива на тропонин показват инфаркт и остават високи за няколко дни след началото му.
Изследване на ензими. Измерват се нивата на ензими, които се освобождават при увреждане на сърдечния мускул. Повишените нива са показателни за инфаркт.
Ехокардиография или ЯМР. Тези методи се използват за визуализиране на състоянието на сърдечния мускул и търсене на увреждания, дори при липса на изявени симптоми.
Какво следва, ако е настъпил тих инфаркт?
След потвърждаване на диагнозата се предприемат различни лечебни подходи, в зависимост от степента на увреждане на сърцето и съпътстващи заболявания. Използват се лекарства за подобряване на сърдечната функция и възстановяване на миокарда.
Най-често се предписват:
- Антикоагуланти (предотвратяват съсирването на кръвта);
- Тромболитици (разтварят съсиреците);
- Нитрати (разширяват коронарните артерии);
- Бета-блокери (намаляват сърдечната честота и кръвното налягане);
- Статини (понижават холестерола).
При нужда, може да се наложи хирургична намеса, ако има сериозни увреждания, като разширен инфаркт или сърдечна недостатъчност.
Също така, рехабилитацията е важна и включва:
- Кардиоваскуларни тренировки;
- Техники за управление на стреса – медитация, йога, биофийдбек;
- Диета с ниско съдържание на мазнини, сол и захар.
Целта е възстановяване на сърдечната функция и подобряване на качеството на живота.
Емоционалната подкрепа от семейството, приятели или психотерапевт също е от съществено значение.
Предотвратяване на тих сърдечен удар
Важно е да следим здравето си и редовно да се консултираме с лекар при наличието на симптоми.
Препоръчва се:
- Следете общото си състояние и не отлагайте консултация с лекар при болестни оплаквания;
- Проверявайте редовно пулса и кръвното налягане;
- Спазвайте лекарските указания относно хронични заболявания;
- Хранете се с повече пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни и ненаситени мазнини;
- Намалете цигарите или напълно спрете с тях;
- Ограничете приема на алкохол;
- Редовно се движете, чрез гимнастика или разходки на открито.