 |
| 360 милиона души по света страдат от загуба на слуха. Снимка: Pexels |
За загубата на слуха се говори при частична или пълна загуба на звуково възприятие с едното или двете уши, получени в резултат на увреждане на звукопроводния и/или звукоприемния апарат. Загубата на слуха може да бъде временна или постоянна.
360 милиона души по света страдат от загуба на слуха до известна степен според Световната здравна организация.
Има три вида загуба на слуха:
- Кондуктивна загуба на слуха. При тази загуба на слуха нещо пречи на звука да премине през външното ухо (ушния канал) или средното ухо;
- Сензорна загуба на слуха. Този тип загуба на слуха се случва при увреждане на вътрешното ухо. Рядко сензорната загуба на слуха се случва много бързо. Това е внезапна сензорна загуба на слуха или внезапна глухота;
- Смесена.
Много неща могат да причинят загуба на слуха. Например краткотрайно или внезапно излагане на много силен шум - като посещение на концерт със силна музика - може да повлияе на слуха.
Причините за кондуктивна загуба на слуха:
- Ушна кал, която се е натрупала в ухото;
- Течност в средното ухо при настинки или алергии;
- Инфекция на средното ухо (отит на средното ухо);
- Външен отит;
- Проблеми с евстахиевата тръба, които улавят течност в средното ухо;
- Спукано тъпанче;
- Тумори на ушите;
- Вродени състояния (състояния, присъстващи при раждането), които влияят върху начина, по който се формират средните или външните уши на бебетата.
Причините за сензорна загуба на слуха включват:
- Стареене;
- Заболявания като коронарна болест на сърцето (сърдечни заболявания), високо кръвно налягане (хипертония), инсулти или диабет;
- Ототоксичност;
- Някои генетични (наследствени) състояния;
- След силен удар в главата;
- Загуба на слуха, предизвикана от шум. Дългосрочно излагане на силен шум, като работа в много шумна среда като фабрики и строителни обекти;
- Вродени инфекции като цитомегаловирус.
Слуховите полета са част от функционалните полета в кората на крайния мозък. Те се разделят на първично, вторично и третично. Първичното слухово поле се помества в горната част на горната слепоочна гънка и съответства на поле 41. В него окончават влакната на радиацио акустика (слухово излъчване), идващи от медиалното коленчато тяло. То възприема честотата и посоката на звуковите дразнения.
Вторичното слухово поле (поле 22 по Бродман) се намира под първичното и представлява асоциативно поле от II-ри порядък. Между първичното и вторично поле се намира третичното слухово поле (поле 42). За да функционират нормално до тези структури, е необходимо да достигне адекватна информация за характера на звуците около нас, в това число и говор, която се осигурява от периферната слухова система.
На всеки етап от предаването на звуковата информация могат да настъпят различни по вид и степен увреждания, които от своя страна водят до промяна на нормалната функция на слуховия анализатор. Тази промяна се изразява в различена по вид и степен слухова загуба. В зависимост от тежестта на слуховата загуба могат да настъпят промени, свързани с когнитивни нарушения. Необходимо е да се осигури подобрение на нарушената слухова функция, за да се осигурява по-добро качество на живот.
За да се изберат подходящите тестове за установяване на вида и топиката на слуховите нарушения и да се стигне до точна диагноза на основната етиологична причина, трябва последователно да се използват анамнестичните и физикалните изследвания. Аудиологичните методи са основен инструмент за оценка на загубата на слуха. Диференциалната диагноза при тези заболявания е много обширна.
Клиничните отличителни белези на заболяванията на вътрешното ухо са намаление на слуха, шум в ушите и вестибуларни симптоми под формата на нарушено равновесие и световъртеж. Тези симптоми могат да бъдат изолирани или комбинирани.
Увреждането на слуха в кохлеата е тонотопично, придружено от изкривяване на слуховата перцепция и варира по продължителност, прогресивност и степен на увреда.
В последното десетилетие се описват нарушения на кохлеата, които обясняват защо при идентични резултати от аудиометричните изследвания се наблюдава различна клинична картина.
При някои пациенти със звукоприемно намаление на слуха се установяват участъци от вътрешните слухови клетки (възможно е и със засягане на дендритните на спиралния ганглий), с толкова намалена функция, че са практически мъртви. Кохлеарните мъртви зони се появяват там, където има пълно унищожаване както на вътрешните, така и на външните слухови клетки.
Кохлеарните мъртви зони се наблюдават при пациенти с конгенитални слухови увреди, увреди при експозиция на силни звуци, късни стадии на болестта на Мениер, интоксикации. Те могат да засегнат различни малки участъци по протежение на базиларната мембрана.
Източник: Puls.bg