 |
| Вероника Христова най-много цени самоуважението на човек. Снимка: Елена Бейкова/БНР |
Подкаст на БНР по темата
Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания.
В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да надскачат себе си чрез театралното изкуство.
„Детската ми мечта беше да стана актриса, да играя в театър. На 16 години, когато получих увреждането си и седнах в инвалидна количка, тотално го избих от главата си. Но съвсем случайно една организация направи театрален проект за хора с увреждания и се включих. След това режисьорът, който тогава се занимаваше с нас, направи организация за хора с увреждания, и така започнахме да се занимаваме, чисто непрофесионално“, разказва Вероника Христова.
След няколко години решава да се пробва и да учи за актриса в НБУ
„Приеха ме, завърших актьорско майсторство, след това режисура. Режисурата не ми е била мечта. Но е малко трудно да се реализираш като актьор с толкова видим физически недъг. Нужни са много смели режисьори. Слава Богу, срещнах такива. Обаче ми липсваше постоянство – да имам роли и да мога да се издържам с това. Затова се насочих към режисурата. Оказа се, че може да е също толкова завладяваща, колкото и да правиш собствена роля. Трябва да видиш цялото, да насочиш актьорите, понякога имаш някаква тяхна съпротива и трябва да прецениш дали ще я уважиш или ще настояваш на своето“, споделя нашата героиня.
Увлича се и по педагогиката
„Още в университета имаше проект за лятна детска школа. Ние, студентите бяхме поканени да доброволстваме като част от екипа. Тогава се включих и страшно ми хареса да работя с деца. Не съм си и помисляла, че ще работя с деца с увреждания, но все пак като човек с увреждане се замислих, че има много малко хора, които се занимават театрално с такива деца. Реших, че това е ниша и че мога да се пробвам. Тази работа много прилича на режисьорската – трябва постоянно да търсиш варианти да стигнеш до детето, да го накараш да се забавлява, защото много от тези деца са дисциплинирани. В същото време да имаш и контрол“, казва Вероника Христова пред БНР.
Най-много цени самоуважението на човек
„Това да обичаш и уважаваш себе си, е най-ценното нещо, което можеш да притежаваш. Ако не го правиш, не можеш да срещнеш друг човек, приятел, който да те цени и уважава“, убедена е Вероника Христова.