 |
| Дори някъде да вижда асансьор, той не може физически да го достигне, ако няма скосени тротоари. Снимка: БНР |
Подкаст на БНР по темата
Млад програмист с увреждания разказва патилата си в търсене на достъпна среда. Най-достъпни са Варна и Бургас, защото дотам може да се стигне съм самолет.
Тази горчива равносметка прави Митко Александров, млад мъж в инвалидна количка.
Митко мечтае София да бъде достъпен град подобно на други големи градове по света, където е бил.
Митко е програмист. Според него Санкт Петербург е най-достъпният град за хора с увреждания от местата, които е посетил. Там може дори да си поръча специализирано такси за хора с инвалидни колички. Друг град, който може да се счита за пример според него е Белград.
Репортер на БНР съпровожда Митко Александров в една негова обиколка из софийските улици.
В столичния район "Изгрев" Митко е открил начин как да стига до близката метростанция, но по думите му, това става с цената на нарушения.
Дори някъде да вижда асансьор, той не може физически да го достигне, ако няма скосени тротоари.
"Само от тази страна е скосено. Отсреща нищо не е направено, макар и след ремонт скоро. Аз трябва да наруша, за да мина директно по пътя. Вече два-три пъти едва не са ме блъснали", разказва мъжът пред БНР, докато наоколо се чуват клаксони.
"Аз се мушкам между колите. Това е положението. Трябва да мина. Този тротоар ще го качим, но там вече не можем да слезем. Минаваме по пътното платно. Няма зебра. Нерегламентирано пресичане."
"Едно време нямах никакъв шанс да изляза, защото нищо не беше направено. Сега горе-долу мога да се движа по някои от улиците. Дори съм си изградил маршрут как мога да изляза от моя квартал", прави съпоставка младият мъж в инвалидна количка.
"Последните десетина години центърът вече е по-добре направен за колички. Има 3-4 улици, които ги минавам спокойно. Но са само 3-4."
Митко отбелязва, че има места, където "с обикновена количка хора се преобръщат" и е необходима по-специализирана, за да се преодолеят някои препятствия. Мъжът признава, че има места, където е падал.
"Виждате как са направени плочките – стъпалообразно. Почти всичките магазини и заведения тук имат едно стъпало, две стъпала, пет стъпала. За мен са достъпни не повече от 5% от обектите."
Изпитанията на Митко обаче не спират до придвижването му в града. Опитът му да отиде например до Пловдив е неуспешен. Опитва да се придвижи както с влак, така и с автобус.
"Звъннах на няколко транспортни фирми. Те много се учудиха – как ще пътува въобще човек с инвалидна количка. Казаха – търсете си специализиран транспорт. Казаха – автобус не става", споделя той и напомня, че по закон всички следва да имат равни права на придвижване.
За да се качи на автобус в градския транспорт, Митко разчита на "настроението на шофьора", който трябва да му помогне да се качи по специална рампа.
"Понеже те гонят график, ми казват – човек, няма време. Затваря ми вратата и следващият. Повечето от тези рампи не са прочиствани и дори да иска, не може да я отвори – тя се заклещва. Хората идват при мен да ми помогнат. Така се оправям. Когато пътувам с метро, звъня на всяка станция да проверявам работи ли асансьорът. Много пъти ми се е случвало дори да викам Гражданската (защита – бел. ред.) да ме вади, защото няма асансьор."
На перона в метрото той също се нуждае от помощ и обичайно моли някой мъж да му асистира да се качи, заради разстоянието между перона и вагона.
Колкото сме повече, толкова повече ще свикват с нас, казва Митко, който се радва, че е изкарал и приятели в неговото положение навън.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.