 |
| Незрящите хора трябва да разчитат на другите си сетива, за да се предпазват. Снимка: Freepik |
Незрящите хора могат да разпознаят откъде идва един звук по-ефективно от другите. Те могат и точно да обозначат накъде се движи даден обект.
В ново научно изследване се разглежда по какъв начин те различат посоката на движение на нещо, което чуват.
Когато затворят очите си, зрящите по-трудно могат да посочат точното положение и посока на движение на обект, защото мозъкът им е привикнал към това да използва очите за навигация в пространството. Средният темпорален дял на мозъка е свързан със зрителното ни възприемане на движение, и в него има специализирани неврони, които действат за непрекъснатото проследяване на обектите.
Но когато този дял на мозъка не може да разчита на зрението за проследяване на обекти, той използва другите сетива, като слуха. Има две водещи теории около начина, по който слухът разпознава движение. Едната твърди, че разполагаме със специализирани детектори за движение, подобни на тези при зрението.
Другата теория е разгледана в новото научно изследване, представено в сп. Proceedings of the National Academy of Sciences. В него са участвали доброволци, които е трябвало, без да използват зрението си, да определят посоката, в която се движи определен звук. Част от доброволците са били незрящи. Открито е, че те имат еднаква успеваемост като зрящите в разпознаването по слух, но разликите започват да се появяват, когато звукът е много по-тих. При по-тихите шумове незрящите е по-вероятно да успеят по-точно да определят посоката на движение, в сравнение със зрящите.
Резултатите от изследването показват, че начинът, по който незрящите разпознават посоката на звуците се базира на изводи, направени от местоположението на даден звук в неговите точки за начало и край, а не поради постоянното му проследяване във всеки един момент, както е при наличие на зрение.
Незрящите хора трябва да разчитат на другите си сетива, за да се предпазват, когато се придвижват. Техният живот е коренно различен, и тяхното състояние може да доведе до усещане за самота, изолация, страх и тревожност. Измежду незрящите често се наблюдава и депресия. По данни на Световната здравна организация около 2,2 милиарда души имат проблеми със зрението, като най-честите причини за увредено зрение са катаракта, диабетна ретонапатия, глаукома и макулна дегенерация. Превантивната грижа за здравето на очите може да предотврати увреждането на зрението.