 |
| Хората с увреждания са много по-уязвими те са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия. Снимка: Pexels |
Чуйте новината
Често в обществото се говори за интеграция и равноправие, но въпреки това връзката между видовете инвалидност и изменението на климата остава скрита както в политическата, така и в изследователската сфера. Точно както остават скрити и самите хора с увреждания от погледа на обществото. В световен мащаб 15% от населението живее с увреждане, а в България близо 10% от населението, като се очаква този брой да се увеличи, тъй като разпространението на уврежданията се влияе от редица фактори, включително застаряване, войни и конфликти и изменение на климата и бедствия. Хората с увреждания са много по-уязвими, като част от данните показват, че те са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия, само 11% от тях знаят за плановете за евакуация, а при бедствие едва 25% от тях успяват да се евакуират. Това пише в своя статия Елица Станева-Бритън, част от авторския екип на Климатека, тя е психолог по образование, завършила е бакалавърска степен в СУ „Св. Климент Охридски” и магистратура в Мюнхенския университет “Лудвиг Максимилиан”.
„Този закон (за децата с увреждания) беше започнат като опит да се угоди на една група кресливи жени, които спекулираха с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и на дъжд тези уж болни деца, без грам майчинско чувство, грижа за тях.” Думите на Валери Симеонов още отекват по жълтите павета (или поне по останалите от тях след множеството ремонти и предстоящи такива). Което поставя въпроса: с такава нагласа в политическите кръгове, има ли адекватни политики по отношение на климатичните промени, които да защитават хората с увреждания?
Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства на 21-ви век, но въпреки неговите екологични и социално-икономически последици, взаимодействието между климата и видовете инвалидност често остава на заден план в обществените дебати.
Инвалидността се отнася до всяко състояние, което ограничава способността на човек да извършва определени дейности като ходене на училище, работа или други ежедневни занимания, според Световната здравна организация. Терминът обхваща широк спектър от функционални затруднения и заболявания свързани с комуникацията, когнитивните способности, психологическото състояние и подвижността (било по рождение или придобити след заболяване или злополука). Степента на инвалидност се отразява и в нуждата на засегнатия човек от грижи, което често бива затруднено в зависимост от пол, етническа принадлежност, доходи и географска локация.
Така степента на инвалидност води и до по-високи рискови фактори като бедност и труден достъп до здравни услуги. Тази връзка е очевидна по време на екстремни събития и климатични бедствия, като според данни на научното списание The Lancet хората с увреждания са изправени пред 4 пъти по-високи нива на смъртност по време на бедствия.
Недопустимо е на фона на това, че 15% от населението по света живее с увреждане (по данни на Световната здравна организация), инфраструктурата и мерките по отношение на климатичните промени рядко да отразяват нуждите на тази част от населението. Например интервюта с хора в Узбекистан, една от държавите най-силно засегнати от екстремни климатични промени, показват, че липсата на пътища и помощни средства правят евакуацията на хора с проблеми невъзможна. Това се наблюдава и в глобален мащаб, като често по време на бедствия, евакуацията на хората с увреждания е най-сложна. Има и случаи, когато хората в неравностойно положение дори остават по домовете си, защото според съществуващите данни само 11% от тях знаят за плановете за евакуация или резултатите са такива, че при бедствие само 1 на 4 от тях успява да се евакуира. В развиващите се райони стигмата около подобни заболявания още повече допринася за това хората с увреждания да бъдат загърбвани, особено по време на бедствия.
Подобна тенденция се наблюдава и в развитите страни. През 2005 г. по време на урагана Катрина, е имало хора, които са били директно отнесени от бурята в Луизиана, САЩ. От общо 986 от тези смъртни случая, 103 от тези жертви са били лица, които са живеели в домове за стари хора и са имали различна степен на инвалидност, т.е. те са били 10,45% от жертвите. За жалост, тези хора често остават “невидими” за вземащите решения лица, например според друго проучване, системите за управление на бедствия често не зачитат нуждите на хората с увреждания и така много хора със сензорни затруднения твърде късно достигат до адекватна информация. Като резултат лицата с увреждания често са по-уязвими пред изменението на климата поради редица фактори, включително ограничена подвижност, сензорни увреждания, комуникационни пречки и зависимост от помощни средства за придвижване.
Тези хора, които пък успяват да се евакуират, се сблъскват със специфични рискове и биват изложени на насилие, експлоатация и злоупотреба в спешните центрове и лагери. Често млади жени, особено тези с увреждания, са изложени на риск от насилие въз основа на пола.
