 |
| Системата разполага с парамедици, обучени да работят самостоятелно в мобилните екипи, но този ресурс не се използва. Снимка: "Парамедици в Спешна помощ"/Facebook |
Подкаст на БНР по темата
След Световния ден на спешната помощ – 27 май в "Lege Artis" говорим за спешните медици и професията парамедик с Ива Пехливанска – председател на Съюза на парамедиците в България.
За поредна година вниманието на българското общество беше насочено към проблемите на спешната медицинска помощ у нас, заявява Пехливанска. По данни на съсловната организация 5 000 лекари не желаят да работят в линейките, а 50 % от местата в спешните центрове от години стоят незаети.
"Кризата с персонала в спешните медицински центрове и трайната тенденция младите лекари да не желаят да работят в тези места ще се задълбочава. През последните 2-3 години с около 30 % се е увеличил дефицитът – това означава, че в следващите 5 години може да останем без спешна помощ.", алармира Пехливанска пред БНР.
По думите на госта системата разполага с парамедици, обучени да работят самостоятелно в мобилните екипи, но този ресурс не се използва. Решаването на този проблем зависи от МЗ, което многократно е сигнализирано за нуждите от реформи в областта, заявява Пехливанска. Тя допълва, че към момента 220 души работят в спешните центрове на длъжност парамедик, но все още няма регулация на тази нова медицинска професия. Длъжностната характеристика на професията засега се определя от всеки отделен медицински спешен център.
Парамедиците преминават през обучение по спешна медицинска помощ, което трае 2-3 години. По думите на Пехливанска обучените специалисти могат да оказват долекарска медицинска помощ, да стабилизират и следят медицинските показатели на пострадалите и да транспортират безопасно пациентите до съответното лечебно заведение. Парамедиците от 4-та степен могат да работят самостоятелно в мобилните спешни екипи.
Централа 112 преценява какъв екип да бъде изпратен на мястото на инцидента, като един парамедик е напълно подготвен да окаже спешна помощ при инсулт, инфакт, злоупотреба с вещества или внезапни пристъпи на хронични заболявания, заявява Пехливанска. По думите на председателя на съсловната организация в новите диагностично-терапевтични протоколи самостоятелната дейност на парамедиците е вписана като част от екипите. Проблем е, че все още професията не е регулирана като професия в сферата на здравеопазването и липсва, каквато и да било, държавна нормативна уредба.
По думите на Пехливанска през последната година и половина Съюзът на парамедиците е провел множество срещи с МОН и МЗ. С МОН е постигнато споразумение за промяна на държавните образователни изисквания и създаване на държавен образователен стандарт. Очаква се цялостно регулиране на професията през образованието, като 4-та ще бъде изнесена от професионалното образование и ще премине във висшето образование със степен професионален бакалавър, съобщава Пехливанска.
В края на разговора Пехливанска споделя, че за първи път Съюзът на парамедиците в България ще участват в Конгреса по спешна медицина и медицина на бедствията за Югоизточна Европа, който ще се проведе в Румъния.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.
