 |
| Проект "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш" |
Студенти по журналистика от 4-ти курс в Нов български университет предизвикват въображението на незрящите, за да ги отведе там, където не могат да отидат. Това се случва в проекта "Представи си - Не е нужно да гледаш, за да видиш", създаден от млади хора за техни връстници със зрителни проблеми. Премиерата на студентското радиопредаване беше преди дни, на 16 април, по студентското радио на НБУ.
"Работата по проекта беше екипна, беше вложен труд от всички мои колеги. Бях привлечена от журналистиката по-скоро заради моя интерес към писането, не толкова към радиото. В течение на обучението открих, че работата със звук може да открие неподозирано много неща. Когато се научим да предаваме единствено чрез звук цялата информация, можем и искаме да предадем, научим ли се на това, тогава можем да приемем всяко предизвикателство в тази област. Така се разви любовта ми към радиото и към работата със звук", разказа пред БНР студентката в департамент "Медии и комуникация" Моника Андрейчева, която е със зрителни затруднения и е вдъхновител на проекта.
В свободното си време Моника работи с глина и според нея работата със звука наподобява ваенето с глина.
"Аз мога да си представя как изглеждат облаците например, но не мога да бъда 100% сигурна дали те са това, което си представям, че са. Колегите ги виждат, могат да ги опишат, всеки дава различно описание. Посланието, че не е нужно да гледаш, за да виждаш, е нещо, което ми се налага да доказвам ежедневно", сподели студентката.
Моника обича и да пътува. "Много ми се иска да осъществя истинско околосветско пътешествие", признава тя.
Работата с тези млади и вдъхновени хора беше невероятно удоволствие, подчерта в предаването "Хоризонт до обед" гл. ас. д-р Ралица Филипова, преподавател в департамент "Медии и комуникация".
"Моника е мой учител. Когато тя представя лекции, когато я каня, аз си водя записки за това как да направя нещата още по-добри."
"Процесът е взаимен. Те се учат как да общуват, в случая с Мони. Вчера гледахме филм, от който тя може да слуша звуците. Те ѝ разказваха какво върви на екрана", обясни Филипова за общуването с хора с увреждания, което преодолява стереотипи.
Ралица Филипова открои като плюс на проекта това, че хора от визуалното поколение, общуващи предимно с образи, са се посветили на работата с думи и звук.
"Аз смятам, че въпреки всички прогнози радиото няма да загине. Те го доказаха и добиха огромно желание да работят по този начин. Проектът не свършва с тяхното завършване. Проектът продължава."
Първите два епизода от поредицата са достъпни в платформата Sound Cloud, в профила на студентското радио на НБУ.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
